Силата на човек в името на една сбъдната мечта


Както споменах в предишната страница 
- обичам да правя доста неща.
Силовият трибой е едно от тях.

Преди 3 години започнах да ходя на фитнес.
С напредване на месеците и годините, 
започнах да изпитвам влечение...
към големи тежести.

Да, колкото и странно да е.

Съвсем случайно се запознах с моя треньор. 
Страхотен човек и приятел
Благодарение на когото, изпълних една своя мечта.

Станах републикански вицешампион по силов трибой!

Интересната част от историята:

Няколко дни преди самото републиканско, се разболях. 
И то как...
Както никога през целия ми живот.
Гърлото ме болеше непоносимо много, 
след ден вече не можех да говоря.
Не можех да преглътна собствената си слюнка.
Не можех да ям, не можех дори вода да пия.
Никога не бях изпитвала такава болка.
Не знаех какво се случва.
Организмът ми определено беше против това, 
което му причинявам.
Такива тежки тренировки - пълен имунен срив.

И сега какво? Тренирах като ненормална месеци наред.
Прескочих толкова много граници в ума си.
Понесох на плещите си невероятно голяма тежест.
Как така няма да ида на състезанието?
Толкова болки, толкова усилия.
Бях станала буквално развалина 
- не можех да спя от болки в ставите.

Започнах да се боря със себе си.
Всяка минута. Повтарях си, че съм добре. 
Че се оправям.
Обаче бях наистина много зле.

Отидох на лекар, но така и не можах да мина преглед,
защото съответното медицинско лице 
беше прекалено заето да се занимава с други неща.

Аз просто не издържах и се прибрах, за да си легна.
И без друго едва се държах на краката си.

Времето минаваше, аз се влушавах, 
а трябваше да се оправя на всяка цена.
Започнах да си правя компреси с всякакви билки и чудеса.
Започнах всяка една секунда да си повтарям, че съм добре,
че ще успея да се оправя и да довърша започнатото.
Благодарение на човека до мен, неговите грижи и любов,
неговата вяра и надежда...
Точно 2 дни преди състезанието, се почувствах добре.

ТОВА Е ТО! УСПЯХ да преборя болестта! 
Отивам да се състезавам.

Обстановката беше доста нажежена, 
усещаше се магнезий и мазила за стави.
Напрежение, ама от оново готиното, 
толкова много хора, с общи интереси.
Беше толкова страхотно изживяване, наистина. 
Невероятно готина обстановка.

Дойде моят ред.

Излизам аз на сцената, свири любимата ми песен, 
чакат ме 120 кг. на щангата.
Никога досега не бях го правила. 
Нагласям се, изваждам щангата.
Чувствам, че нещо не е наред. 
Не съм стегната, сякаш съм в безтегловност.
Казвам си: "Давай!"
Клякам аз, обаче не знам какво стана и... падам.
Благодаря на спотърите, че ми помогнаха и хванаха щангата.
... Еми... резил, не резил, случват се и такива неща.
Ставам и отивам на пейката да почивам.

Треньорът ме успокоява, казва ми къде са ми грешките.
Отново се качвам на сцената.

УСПЯХ! 120 кг. клек, при лично тегло от 60 кг.

ЩАСТИЕ! ЕУФОРИЯ! ПРЕВЪЗБУДА!

За трети опит си казах: "Или всичко или нищо." - 135 кг.

Клекнах, изправих се,
но за съжаление беше неуспешен опит 
поради недостатъчна дълбочина.

Завърших състезанието с общ трибой от 282,5 кг.

Бях неземно щастлива!

От една страна, че въпреки падането ми, 
се изправих и успях да продължа.
От друга страна, че бях част от такова събитие.

Поуката на цялата история - вярвайте в себе си. ВИНАГИ!
И ценете вярата на хората до вас. 
Ценете тези хора. Малко са, но са истински.

Благодаря на моя треньор и приятел, 
който винаги е бил до мен, съветвал ме е,
давал ми е надежда, вяра и позитивизъм.

Заобиколете се от такива хора и следвайте мечтите си докрай!

Няма коментари