Равносметка

декември 04, 2017

И, ето, отново настъпва онова време от годината
- времето, когато си даваме равносметка:

- за решенията, които сме взимали;
- за действията, които сме предприемали;
- за думите, които сме изричали;
- или за всички неща, които не сме направили.

И когато теглим чертата...
Доволни... или не до там.
Какво толкова?
Нали идва друга година,
нови надежди, мечти,
обещания, промени...

Но дали новата година
ще промени нещо, 
или пак ще оставим всичко за по-късно?

Всички си мислим, 
че времето е неограничен ресурс,
с който разполагаме.
Обаче нещата не стоят точно така.

За най-голямо съжаление
никой не знае колко време всъщност има.
Никой от нас няма представа
как ще се стекат обстоятелствата:
дали няма да е прекалено късно,
когато вече се почувстваме готови
да направим дадено нещо,
дали няма да сме изпуснали 
единствения си шанс,
за да зарадваме любим човек?

Колкото и да говорим,
времето лети,
колкото и да съжаляваме,
то няма да се върне.

Точното време е СЕГА.

Бъдете мили с хората във вашия живот,
защото не знаете дали това не е последният път,
в който ги виждате.

Бъдете истински искрени.
Направете го,
защото да бъдеш такъв човек е богатство.
Такива хора биват оценени.
Направете го преди всичко за себе си,
за да знаете, че сте дали частица от вас самите,
че сте били реални хора с чувства и емоции,
а не кухи кукли, криещи се зад маски.

Няма да забравя последният ми учебен ден,
в който за минутка се видях с моя приятелка,
съученичка. Страшно добро и умно момиче,
което беше тръгнало по много лош път
през годините, в които учихме заедно.
Прегърнах я, сбогувахме се,
и всяка от нас потегли на някъде.
На другия ден разбрах, 
че е претърпяла катастрофа.
4 месеца по-късно тя почина.

Никога не бях ходила на погребение 
до тогава.
Но го чувствах, исках да ида,
исках да я видя за последен път.

Никога не бях изпитвала такава болка,
Когато я видях...
толкова безжизнена...мъртва.
Душата ми беше разрушена...

В мен се зароди един огромен страх...
Винаги когато си затварях очите...
Дори когато просто гледах нещо...
Непрекъснато я виждах в ковчега.
Дни, седмици, месеци...
Беше ме страх от тъмнината,
да се кача в кола, да карам кола...
Нещо неописуемо гадно.

С течение на времето го преодолях.

Но все пак бях щастлива,
че се сбогувахме с усмивки на уста
и прегръдка, 
защото в онзи ден - последният,
я търсих, за да я видя, питах всички къде е,
знаех, че няма да се срещнем скоро
и исках просто да я прегърна,
за да мога спокойно да замина.

Никоя от нас не знаеше, 
че това е последният път, в който се виждаме.

Затова казвам,
дайте най-доброто от себе си,
помогнете на човек,
направете услуга,
подарете усмивка,
просто бъдете човеци,
защото
никога не знаете
какво ще последва.


Напревете го веднага,

точно в момента,
в който го почувствате!

Толкова много се радвам,
когато имам възможност да контактувам
с хора, които не се преструват,
а просто живеят живота си без да се крият,
правят това,
което им щукне на секундата.

И колкото повече пораствам,
толкова повече осъзнавам,
че не е лошо да бъдеш истински,
да показваш емоции,
душа, чувства.

Да бъдеш човек е хубаво! 
Да бъдеш човек е прекрасно!
Да бъдеш човек е чест!

Да зарадваш някого,
да предизвикаш усмивка,
това аз наричам човещина!


Бъдейки себе си

да зарадваш, 
да помогнеш,
да си полезен на някого.

И, важното е, в крайна сметка,
когато удариш чертата,
да можеш да кажеш:

"Да, аз бях истински.
  Да, аз помогнах на някого.
  Да, аз дадох частица от себе си,
  за да направя живота на някого по-добър."

... Защото няма по-хубаво нещо от това,
    да бъдеш полезен на света! ...


Светли и щастливи празници,

бъдете хора целогодишно!

:) 

You Might Also Like

0 коментара

Popular Posts

Представена публикация

Над нещата

Някъде там. На високо. Над целия град. Над всички проблеми. Над всички хора. Над нещата. Някъде там. Където...

Google+ Followers