Слушай тялото си!

май 10, 2018


От много време искам да напиша тази статия и все нямам възможност.
Та, дойде и този миг.

Започвам.

За първото ми състезание по силов трибой може да прочетете тук.

След като доста си напатих от подготовката ми за мартенското състезание 2017 г.,
реших да си взема една много дълга почивка. Даже прекалено много дълга.
Тялото ми вече отказваше, всичко ме болеше до такава степен,
че просто не исках да влизам в залата.
Исках да се възстановя напълно...даже в един момент бях решила,
че просто този спорт не е за мен.

След заветната почивка, не знам и аз от колко седмици, започнах да тренирам отново,
но доста по-леко и да правя някакви упражнения...
просто колкото да се раздвижвам, може би по-бодибилдърски,
без особено много тежести.
До тук добре.
Дойде лятото, настъпиха жегите...даже спря и да ми се яде толкова много.
Поотслабнах.
Ходих си на фитнес, но някак не ми се занимаваше...
Този ми хъс се изпари, честно казано изобщо не ми се тренираше.

И така един ден... вече през новата 2018 г., возейки се в метрото...
просто ме осени желанието отново да се състезавам.

Вече бях поотслабнала, вярно и силата ми се беше загубила,
но какво пък, щях да си я върна скоро.
Разполагах с 3 месеца за подготовка.
Връщайки лентата назад аз осъзнах своите грешки...
Осъзнах също и това, че желанието и силата ми идват точно от идеята да се състезавам.
Реших, че тази година, ще сменя категорията и ще се стремя към максимално добра форма.

Грешките ми от миналата година...вманиачането ми по големите тежести,
без да обръщам внимание на болката, просто заради ината си...
(може би и заради обърканите ми хормони)
реших, че е време да започна да разбирам сигналите на тялото си.

В ума ми изникна едно изречение, което моят треньор ми беше казал:
"Слушай тялото си!"
И тъй като напоследък четях много книги, започнах да размишлявам доста...
аз вникнах и разбрах неговите думи, съответно започнах да изпълнявам. :)

Тъкмо беше започнала новата 2018 г. и на мен ми беше писнало от месо.
Казах си, че ще пробвам да спра да ям месо и да видя какво ще се случи.
Реших да си направя експеримент, точно по време на подготовката за състезанието.

Забравих да спомена, че миналата година се състезавах в категория до 63 кг. (бях 61 кг.),
беше ми доста тежко, признавам, бях много скована и всичко ме болеше.
Намаляйки тренировките, огромният ми апетит изчезна и отслабнах доста през 2017г.

Възобновявайки тренировъчния процес, хапвайки точно толкова
колкото да се нахраня без да преяждам, давайки на тялото си свежа и вкусна храна,
тренирайки по средно 3 пъти на седмица,
нещата започнаха да се подреждат.

Възвърнах силата си, килограмите вече не ми тежаха, чувствах се добре,
формата ми беше по-добра.
Като цяло открих баланса!
Открих, че тренирането всеки ден ме изтощава прекалено много
и тялото ми не може да се възстанови добре.
Открих, че е по-добре да хапвам по малко от това, което искам,
вместо да спазвам режим, да си мъча душата, да ми е тегаво и изнервено
и накрая на седмицата да изям един тон боклуци.

Започнах да променям виждането си за красиво женско тяло.
Не знам защо, но вече не изпитвах огромно желание да имам толкова изразени мускули.
Нямах нужда от това, просто защото се чувствах добре в кожата си.
Не умирах от болки по разни травми, не бях скована и тромава.

През март 2018г. имаше женски турнир по силов трибой.
Казах си, че ще отида само за подгрявка на Републиканското
(което беше след няколко седмици).

За моя най-огромна радост се представих много добре.
Имах сила, формата ми беше много добра както и постиженията ми.

При лично тегло от 49 кг. (бях най-леката участничка)
успях да клекна 70 кг, избутах 35 кг. от лег,
преборих 92,5 кг. мъртва тяга и събрах общ трибой от 197,5 кг.

Не бях стигала тези килограми на различните движения от повече от половин година.

Това беше и времето за моя първи златен медал!

След няколко седмици дойде и Републиканското!

При лично тегло от 50 кг. (вече 2 категории по-надолу от участието ми през 2017 г.)
успях да клекна 85 кг. (на бинт), избутах с голяма мъка 37,5 кг. и за черешката на тортата...
с много треперещ крак и усилие изпълних 97,5 кг. на тягата.

Казах си, че на третите ми опити ще се раздам докрай.
Въпреки, че имаше много треперещи лакти, колене и бавно (но славно) движение - успях!

Формата ми беше много по-добра от миналогодишната,
експериментът "Без месо" беше успешен,
забавлявах се много и най-важното беше, че всичко мина без контузии
и  продължавам да се готвя за идните състезания през годината.

Споделям всичко това, за да кажа, че балансът е ключът към щастието. :)

(Разбира се, всеки гони различни цели, изискващи много и различни жертви,
  всеки сам избира за себе си кое е правилно и кое не, какво си заслужава и какво не.
  Всеки има различно виждане за света, сега просто представям моето.)

Аз открих моето разковниче.
Харесвам се такава, каквато съм.
Вече по-пораснала и малко по-мъдра,
с други приоритети в живота,
но все така обичаща тежките щанги. :)

P.S. Благодаря на Йордан Йовков - един прекрасен човек, за яките снимки,
       многото усмивки и положителни емоции.

И в края на краищата - важното е човек да дава всичко от себе си, да надгражда себе си
и най-вече да се забавлява!

You Might Also Like

0 коментара

Popular Posts

Представена публикация

Над нещата

Някъде там. На високо. Над целия град. Над всички проблеми. Над всички хора. Над нещата. Някъде там. Къде...

Google+ Followers